Начало / Други болести / Зависимостта от наркотици – болест за цялото семейство

Зависимостта от наркотици – болест за цялото семейство

Тази статия е насочена към семействaтa и близките на хора, които са зависими от наркотици, алкохол, хазарт или други медикаменти. Адресирана е към всички мъже, жени, бащи, майки, баби, лели, приятели и близки… Към всички, които се опитват да окажат някаква помощ на човека, все по-дълбоко затъващ в бездната на зависимостта.

Текстът е превод от руски език и е написан от жена, която е предпочела да остане анонимна. Единственото, което се знае за нея, е, че е майка на младеж, зависим от наркотиците.

„Ние го обичаме.

Затова искаме да му помогнем. Говорим с него, уговаряме го, обясняваме му, молим му се – нищо не се получава. Започваме да изискваме от него, заплашваме го, крещим му – става още по-зле. Решаваме да вземем всичко в свои ръце – наблюдаваме го, надзираваме го като падари, следим го, контролираме го – а той продължава да се друса.

Вече животът на цялото ни семейство се върти само около едно единствено нещо – как той да спре да употребява наркотици. Всеки ден ние си задаваме един и същи въпрос – дрогирал ли се е днес?

Срам ни е от приятелите ни и крием от тях. А малкото, които знаят, идват при нас, казват ни, че ни подкрепят, после си отиват. Самота. Ние сме сами и знаем това. И все по-често се появяват пристъпите на отчаяние и безсилие, в които започваме да се питаме – защо е всичко това? Колко жестоко е и не може ли да свърши …

Ние сме образовани хора. Израснали сме в здрави семейства, в които са ни учили кое е добро и кое не, как да се държим в обществото, как да общуваме с познати и непознати, как да се справяме в трудни моменти. Никой обаче не ни е показал как да помогнем на него.

И какво, наистина ли нищо не можем да направим?

Хората, които не са зависими от наркотиците, никога няма да разберат какво означава нещо друго – не някой, а именно нещо – да контролира собствения ти мозък. Да позволиш на нещо да живее вместо теб. Да подариш тялото си, да подариш мозъка си, да подариш душата си на нещо. Доброволно да дадеш единственото, което ти е изначално завещано от бога, от природата, от енергията, от някаква свръх сила – или от там-каквото-ни-е-сътворило – и единственото, което на никое друго живо същество не не му е позволено да ти вземе – твоите възможности и твоя интелект.

Хората, които не са зависими от наркотиците, никога няма да разберат какво означава нещо да ти открадне собствените чувства и желания. Да спреш да изразяваш своето отношение към околната среда – да престанеш да изпитваш щастие, да не чувстваш тъга, радост, обич, омраза, ненавист, безразличие дори. Да спреш да отразяваш смисъла, който оказват върху теб случващите се наоколо реални или абстрактни събития. Да спреш да се възхищаваш, да спреш да се изненадваш, да спреш да се страхуваш, да вярваш или да не вярваш.

Хората, които не са зависими от наркотиците, никога няма да разберат какво е да умреш преди да си живял. Memento vivere! Memento mori! – гласи латинската сентенция.

„Помни живота! Помни смъртта!“

Обикновеният човек помни живота си – сложен, неповторим и единствен, а наркоманът помни смъртта, защото наркотиците поставят началото на неговата земна смърт.

Много е страшен моментът, в който осъзнахме, че е хронично и нещата няма да се оправят внезапно и от само себе си. Че с всеки изминал месец всичко ще става още по-зле. Цялото ни семейство е зависимо от зависимостта му и вече никой не се държи така, както иска, а така, както е принуден. Не прави това, което иска, а това, което трябва. Целият ни живот е неговата болест.

Открихме изход – решихме да спрем да се срамуваме, да потърсим сами помощ и да я приемем. Да отредим място в душата си за нея по същия начин, по който и той трябва да го направи. Помощта за лечението на зависимостта от наркотици е необходима на цялото семейство. Процесът по получаването й е тежък и дълъг маратон, който всички трябва да извървим.

Специалистите ни научиха, че като променим себе си, променяме и цялата ситуация около зависимия. Сега са други условията и дори и на него му се налага да покаже някаква реакция спрямо тези промени. Така той се оказа в ситуация на кардинален избор. Първо оздравяхме ние, а след това разбрахме как да му дадем и на него тази възможност…“

 

 

 

Вижте също

Заушка / Паротит

Паротитът или по известен като Заушка е вирусно заболяване, най-често проявяващо се като възпаление на ...

1 коментар

  1. Дори не можете да си представите колко дълга и тежка е тази битка с болестта.Аз съм зависима от 30 години и едва преди 4 години успях да постигна успех в това,не да се излекувам,а да пстана чиста по-дълго време.Всичките ми предишни опити бяха неуспешни защото трябваше сама да стигна до този етап в болеста,в който да осъзная,че ИСКАМ да спра да се дрогирам,а не заради другите,колкото и да ги обичах(близките си).Сега водя постоянна битка със себе си и…успявам…засега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *